Ruby

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ruby
Парадигмаобектно ориентиран
Реализиране през1995
АвторЮкихиро Мацумото
Типизация на даннитединамична
Повлиян отSmalltalk, Perl, Lisp, Python, Clu, Dylan
ПовлияваGroovy
Софтуерен лицензRuby License и GPL
Уебсайтwww.ruby-lang.org
Ruby в Общомедия

Ruby (произнася се руби, на български означава рубин) е интерпретируем, интерактивен, обектно ориентиран език за програмиране. Комбинира черти от много други езици, сред които Smalltalk, Perl, Lisp и Python. Основната му имплементация е безплатна и с отворен код.

История[редактиране | редактиране на кода]

Езикът е създаден от японеца Юкихиро Мацумото, по прякор „Мац“. Той започва работа по Ruby през 1993. През 1995 излиза първата версия на езика.

Името на езика произлиза от зодиакалния камък на приятел и колега на Юкихиро.

До октомври 2006 последната стабилна версия е 1.8.5. Клонът 1.8.х е стабилен, разработчиците работят в клона 1.9, който след стабилизирането си ще се превърне в 2.0.

Мотивация[редактиране | редактиране на кода]

Водещият принцип на Мац при създаването на езика е да направи програмистите щастливи чрез намаляване на ненужната работа, следвайки принципите за дизайн на потребителски интерфейс[1]. Мац твърди, че дизайнът на приложения трябва да отговаря на човешките, а не на компютърните нужди[2].

Стремежът е Ruby да следва принципа на най-малка изненада. Това означава, че поведението на езика трябва да е интуитивно и той трябва да работи така, както програмистът би очаквал. Възможно е крайният резултат да е „принципът на най-малка изненада за Мац“, но огромен брой програмисти по света твърдят, че езикът съответства и на техния модел на мислене.

Семантика[редактиране | редактиране на кода]

Ruby е обектно ориентиран. Всяка единица с данни, била тя променлива, константа или даже литерал, е обект. Всяка функция е метод. Променливите са винаги псевдоними на обектите и никога самите обекти.

Въпреки че Ruby не поддържа множествено наследяване, класовете могат да импортират модули и поддържат динамично делегиране.

Според често задаваните въпроси от документацията на Ruby, „ако харесвате Perl, ще започнете да харесвате и Ruby и лесно ще навлезете в неговата семантика. Ако харесвате Python, може би ще се отдръпнете заради огромната разлика във философиите на Python и Ruby/Perl“[3]

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Ruby все още не поддръжка цялостно Уникод, а само частично UTF-8.

Хранилища и библиотеки[редактиране | редактиране на кода]

Ruby Application Archive (RAA) Архив на оригинала от 2013-08-05 в Wayback Machine. и RubyForge са хранилища с повече от 2000 приложения и библиотеки.

RubyGems е стандартният пакетен мениджър за инсталиране на допълнителни библиотеки. По начина си на употреба силно прилича на портовата система, срещана в различните BSD дистрибуции.

Примерен код[редактиране | редактиране на кода]

Hello World[редактиране | редактиране на кода]

 puts "Hello World!"

Прости функционалности[редактиране | редактиране на кода]

# напомняме, че всичко е обект:
-199.abs                                       # 199
"ruby is cool".length                          # 12
"Rick".index("c")                              # 2
"Nice Day Isn't It?".split(//).uniq.sort.join  # " '?DINaceinsty"

Работа с низове[редактиране | редактиране на кода]

str = "Ruby rocks"
str[0]                                         # 82
str.include? "Ruby"                            # true
str.include? "Rails"                           # false
str.start_with? "Ruby"                         # true
str.end_with? "Ruby"                           # false
str.slice(0,4)                                 # "Ruby"
str + "!"                                      # "Ruby rocks!"

Работа с регулярни изрази[редактиране | редактиране на кода]

"Ruby rocks".match(/.+ ([a-z]+)/)[1]           # "rocks"
"Ruby rocks" =~ /[a-z]+/                       # 0
"Ruby rocks" =~ /[a-zA-Z]+/                    # 0

Работа с масиви[редактиране | редактиране на кода]

 arr1 = [1,10,3,6,3]
 arr2 = [9,4, 5,3,2]
 arr1.sort                                     # [1, 3, 3, 6, 10]
 arr1.max                                      # 10
 arr1.min                                      # 1
 arr1 + arr2                                   # [1, 10, 3, 6, 3, 9, 4, 5, 3, 2]
 arr1 – arr2                                   # [1, 10, 6]
 arr1 & arr2                                   # [3]

Работа с дата и час[редактиране | редактиране на кода]

 date = Date.new(2010, 03, 22)                 # #<Date: 4910555/2,0,2299161>
 date.day                                      # 22
 date.month                                    # 3
 date.year                                     # 2010
 date.strftime("%d-%m-%Y")                     # "22-03-2010"

Реализация[редактиране | редактиране на кода]

Ruby има две основни реализации: официалният интерпретатор, който е и най-широко използван, и JRuby — интерпретатор написан на Java.

Операционни системи[редактиране | редактиране на кода]

Ruby се разпространява за следните операционни системи:

Лиценз[редактиране | редактиране на кода]

Интерпретаторът и библиотеките са с двоен лиценз: GPL и Ruby License [4].

Ruby on Rails[редактиране | редактиране на кода]

Ruby on Rails ("Руби на релси", често съкращавано само на Rails или RoR) е набиращ популярност фреймуърк за уеб приложения, написан изцяло на Ruby, включващ в себе си множество реализирани шаблони за програмиране, сред които Model-View-Controller, ActiveRecord и много други. Самият фреймуърк се предлага като пакет през RubyGems (gem install rails).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]